На 13 януари се навършиха 143 години от окончателното освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Екипът и активисти на Руския център взеха участие в панихидата храм „Света Троица“, която бе отслужена от старозагорския митрополит Киприян и свещенослужители на църквата в памет на загиналите български опълченци, руски войници и мирни граждани. Владиката се обърна към жителите на Стара Загора с думите: „Тази дата е пропита с героизма на нашите православни братя и сестри от Майка Русия и жертвата на българската душа, която е търпяла пет века, за да получи свобода. Този ден дойде благодарение на хилядите молитви на скъпите ни сърца, сливащи се с трептящия пламък пред малкия домашен иконостас във всеки български дом, запазвайки националния дух и стремежа към свобода. Никога не трябва да забравяме тези паметни събития и хората, участващи в тях. “
Ето какво ни разказа отец Иван Генов: „Преди окончателното освобождение Стара Загора преминава през ужасна разруха. По време на първото завладяване на града настъпва обрат и освободителните войски отстъпват. Хиляди жители на Стара Загора и околните села, които са търсели убежище тук, са избити – общо над 14 600 души. Само в църквата „Света Троица“ са загинали 2500 християни. Тези зверства са трудни за описване с думи. “ Градът е бил пълен с трупове, които никой не може да погребе. На бадемовите дървета в началото на парк Аязмото са висели чучела на хора, направени от кожата им и напълнени със слама. По улиците нямало живи и градът е изгорен до основи. Тъй като Стара Загора се превръща в град-призрак, по време на неговото повторно освобождение на 13 януари 1878 г. няма значителни битки. Когато в този ден гренадирите на генерал Александър Струков влизат в Стара Загора, те са поздравени само от една българка – Неда Черковкина и ням овчар, който успява да оцелее в петмесечния ад.
Любомир Вълков, старозагорски общественик и активист на Руския център, представи тематичната си видеобеседа за драматичните събития от Руско-турската война, както и за живота и делото на Василий Иванович Немирович-Данченко – писател, журналист и военен кореспондент, който разказва в книгите си за смелостта на руските войници и българските опълченци.
Във връзка със знаменателната дата сътрудници, доброволци и ученици от Руския център посетиха Храм-паметника „Рождество Христово“ в град Шипка. Храмът е една от най-известните забележителности в България, отбелязваща победата в Руско-турската война и скръбта за загиналите в ожесточените битки. На мястото, където се намира, от август до декември 1877 г. е защитаван проходът Шипка, който се превръща в символ на твърдостта и героизма на руските войски и българското опълчение. Именно оттук е осигурено успешното освобождение на Стара Загора и настъплението към Константинопол.
