През месец август ентусиастите на Руския център в Стара Загора – Цветана Иванова, Георги Тонев, Гергана Желева и Франс Дамянова посетиха музея на Лев Николаевич Толстой в Българската Ясна поляна. Освен Толстой, символ на селото са и щъркелите. Почти на всеки стълб може да видите свито гнездо.
Чували ли сте за Ясна поляна? Може би знаете, че това е родното място на руския писател Лев Толстой. Също така обаче е и село в България. Съвпадението на имената не е случайно. Нашенската Ясна поляна е кръстена така именно в чест на писателя.
Времето е слънчево, ясно, гнезда и щъркели, личи си, че селото е будно, живо. В самия център се намира читалището, носещо името на писателя, в което се помещава Музеят „Българската ясна поляна“. Посреща ни любезната и общителна уредничка на музея Денка Тодорова, която ни повежда в читалището, охотно разказвайки ни за неговата богата история и активна духовна и културна дейност, за съхраняването на пиетета към класика на руската литература Лев Толстой, към творчеството и религиозно-етичното му учение. Светът на Толстой нашепва и оживява тук. На площадката между етажите е поставена пейка, скована от брезови стъбла, донесени от руската Ясна поляна, където е имението на писателя.
А сега ще ви разкажем ……..
Днешното си име село Ясна поляна дължи на колонията, която живее в него в началото на века, старото име на селото е било Алан Кайряк. През 1906 година тук се създава колония на толостоистите – нравствено – социално движение, базирано на християнските ценности в техния най – чист смисъл, възникнало в Русия през 1880 г., създадено от великият руски писател Лев Николаевич Толстой.
Със сърце, наранено от страданията на бедните и безразличието към тях на богатите, от 1880 г. Толстой започва да се занимава с нравствени и религиозни въпроси. Той е против неравенството на хората, против всички форми на насилие, против задължителната военна служба, против убийствата и експлоатацията дори на животни. За него човекът е призван да живее в мир и хармония с природата и хората. Самият Толстой редува писателската си работа с работа на полето – защото смята, че физическият труд съхранява физическото здраве на хората.
Толстой влиза в противоречие с властта и е отлъчен от църквата. Изпада в раздори дори със семейството си.Той дарява (в края на живота си) безвъзмездно правото да се издават всички негови творби в цял свят. В семейното имение в Ясна поляна написва „Война и мир“ и „Ана Каренина“.
В основата на толстоизма стои нравственото самоусъвършенстване на човека като единствен път към Бога и смисъл и цел на живота му, вярата в доброто, в здравата връзка между човека и природата.
За него Учителя (Петър Дънов) казва:
„Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога Живаго. Лев Толстой бе тръгнал за България, да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до България. Той закъсня…“
Членовете на колонията бързо нарастват и през 1934 г. село Алан Кайряк се преименува на село Ясна Поляна – както се е казвало и родното село на Л.Н.Толстой в Русия.
Христо Досев казва:
„Опитваме се да устроим нов живот, на християнски начала, и да създадем нагледно този възможен бъдещ живот. Изповядвайки мировъзрението на Толстой, ние искахме нашето съжителство да бъде не само практическо осъществяване на тези наши идеи, но и огнище за тяхното разпространение сред българския народ“.
Българските толстоисти са млади интелигенти от цяла България – има и от Бургас, и от София, и от Стара Загора, та дори и един руски княз, които преживяват от труда на своите ръце, живеят в мир със себе си и околните и издават сп. „Възраждане”. Толстой дори отбелязва, че “изданието е единственото в света, което проповядва смело нашите идеи“. Всеки нов брой е изпращан на Лев Николаевич в руската Ясна поляна. Писателят лично пише статии, които именно в него са отпечатани за първи път у нас. Той изпраща 11 свои ръкописа до редакцията. Прочутата му статия манифест против смъртното наказание „Не мога повече да мълча“ от 1908 г. излиза да първи път на български език само три месеца след написването и.
България е втората европейска страна, след Холандия, в която толстоисткото учение за ненасилие, единение и любов намира почва. Създават се колонии, общества, вестници, списания, цели издателства, които го разпространяват.
Въпреки че не просъществува дълго, колонията се разпада през октомври 1908 г. оставя незаличими следи в колективната памет на селото. И през 1996 г. сред днешните местни жители възниква идеята в селото да бъде създаден музей, посветен на делото и живота на толстоистите и техния духовен учител Лев Толстой, а също и на историческото минало на българската Ясна поляна и бита на нейното население.
По това време в селото се заселва журналистът от националната телевизия Христо Рачев и всъщност той и съпругата му стават основните двигатели на този проект. С екип на БНТ той заминава в руската Ясна поляна, където заснема филм в музея-имение на Толстой. А оттам се завръща с първото голямо дарение – богата колекция от цели 105 писма, изпратени от българи до Лев Николаевич, а също и множество снимки и документи, предмети от живота на писателя и уникален запис на неговия глас. Сред ценните реликви е и малка урна с пръст от гроба на класика. След излъчването на документалната лента започват да пристигат от цялата страна най-различни неща, предоставени на музея от днешните потомци на толстоистите.
Така сбирката, чието начало е поставено само с три книжки на списание „Възраждане“, изровени от библиотеката на читалището, се обогатява с още много интересни тематични предмети. От откриването си преди 23 години до днес яснополянският музей е успял да събере под своя покрив най-богатата в България колекция от толстоистка литература от края на ХІХ и началото на ХХ век., а също и почти всички издания на Лев Толстой у нас за всички времена.
За официалното откриване на музея в странджанското село пристига лично правнукът на именития писател Владимир Толстой, който по това време е директор на музея-имение в руската Ясна поляна. Това става на 15 септември 1998 г., като се използва за повод отбелязването на 170-годишнината от рождението на Лев Толстой. В словото си на този ден неговият потомък споделя: „Дълбоко трогнат съм от това, че тук, на българска земя, е съхранено кътче от неговия свят“.
От тогава в сградата на Читалището в селото съществува изложба, посветена на великия писател, събрани са много интересни и ценни експонати, ръкописи, вещи на писателя, които всеки може да разгледа. Експозицията се състои от над 250 експоната, предоставени от български и чуждестранни дарители. Едно от големите богатства на музея е пълната колекция от 90 тома съчинения на Лев Толстой 1928 – 1958. Снимки и триизмерни сцени разкриват важни моменти от живота на автора на „Ана Каренина“ и семейството му. Показани са копия на оригиналните дрехи на съпругата му София, както и негови от началото на миналия век. Важен акцент е икона на майката на Толстой, както и писалка, изработена от прочутите ябълкови дървета в градината му. Особено ценно е и копието на учебното сметало от училището, което Толстой открива за селските деца в Ясна поляна. Представени са още доста подробности за родословното дърво на писателя и съдбите на 13-те му деца, на внуците и правнуците, чийто брой надхвърля 370 души и много от които днес живеят в САЩ, Швеция, Италия, Франция и естествено в Русия. Документи разкриват ранните години от живота на писателя, следването му в университета в Казан, пътуванията му из Европа, участието му в Севастополската война (по това време на него му се удава случай да мине през България, където е настанен на квартира „в малкия градец Силистра, на брега на Дунава”) и може би най-интересното попълнение са коректурите на романа „Война и мир“, върху които поправките са направени от самия автор. Сред ценните реликви е и малка урна с пръст от гроба на класика от руската Ясна поляна.
Българската част от експозицията е посветена на толстоистката колония, съществувала в Айлан Кайряк, от 1906 до 1908 година и може да се видят близо 50 неизвестни и непубликувани досега снимки и документи за живота и дейността на основателя на колонията в Алан Кайряк Христо Досев и на неговите сподвижници, дарени от правнучката му Мария Давидович, която живее в Русия.
Христо Досев – един от основателите на колонията, прекарва близо година в общуване с Лев Николаевич в неговото имение до Тула. Роден в Стара Загора в семейството на едрия търговец Досьо Вълев Досев. Следва медицина в Лозана, Швейцария. Основател на колонията, писател и преводач. Вдъхновител и организатор на толстоистите в България. Личен приятел на Л. Н. Толстой. Автор на книгите „Близа до Ясна поляна 1907-1909“, „Разкази и статии“ и „Етика на храната или пионерите на вегетарианството“. Основател е на Българския вегетариански съюз – 1914 г. От 1909 г. се преселва в Русия, до гр. Майкоп, Кавказ, където се оженва за дъщерята на руския толстоист В. И. Скороходов и има една дъщеря. Обработва земя заедно със Скороходов и други руски толстоисти. Умира през 1919 г.
Другите двигатели на българските толстоисти са:
Стефан Андрейчин – основател на колонията, преводач и поет. Главен редактор на сп. „Възраждане“ в продължение на 24 години. Изключително скромен. Написал е книгата „Осветлени въпроси – религия и етика“ и стихосбирките „Песни на мирния живот“ и „Цветя на душата“. Брат на писателя – Иван Андрейчин. В последните години от живата си работи във вегетарианската толстоистка колония в с. Мечкюр, Пловдивско, където умира през 1945 г.
Димитър Жечков – син на богати родители от Бургас. Следва философия в Йена, Германия. Съмишленик и приятел на Досев от ученическите години. Бил е душата и любимеца на колонистите. Изключителен преводач от френски език. Пътувайки из България за разпространяването на изданията на „Възраждане“, той се разболява от коремен тиф и умира в София, в Алксандровска болница през 1908 г.
Цонко Николов – фелдшер – фелдфебел. Когато се запознава с толстоистките идеи и се присъединява към колонистите, се отказва от военна служба и става пълен вегетарианец. Строг човек с голяма воля. Лекувал селяните и помагал за сближаването им с колонистите.
Тошко Коматов – най- младият от групата, на 19 години. Стреми се към външна святост и суров живот ( хранел се един път в денонощието). Неговата жизненост и бодрост внасяли много радост в трудното им ежедневие.
Никола Антонов Венетов – учител в Айлан Кайряк. Заварен от колонистите в душевна криза, запознаването му с тях придава нов смисъл на живата му. Изоставя пиенето и храненето с месо. Помага в печатането и превеждането на статии за сп. „Възраждане“. Публикува поезия. Близък приятел с известния художник Владимир Димитров – Майстора, който споделя идеите му.
Георги Стоилов Шопов – роден през 1880 г. в Панагюрище. Първият българин, който се отказва от военна служба поради убежденията си. Има лична кореспонденция с Толстой. Издател е на сп. „Л. Н. Толстой“ и сп. „Живот“. Създател на издателство „Живот“ (1907-1922 г.), издало над 30 книги на писателя и мислителя. Преводач от руски език. Автор на книгите „ Как живя, работи и умря Лев Толстой“ и „На гости в Ясна поляна“, 1928 г. Заедно с Христо Досев и проф. Д. Кацаров основава Българския вегетариански съюз.
Правнукът на Лев Толстой – Иля Толстой и директорът на имението-музей Ясна Поляна, Русия, Екатерина Толстая участват в тържествено честване на 20 г. от създаването на експозицията в музея в българската Ясна Поляна през 2018г.
Похвално е, че това духовно средище в странджанското село не е ограничило дейността си само между стените на залите и зад музейните витрини, а редовно става инициатор на най-различни мероприятия – международни писателски срещи, гостуващи изложби и т. н. А организираният съвместно с Община Приморско спектакъл „Градините на Толстой“ пожънва невероятен успех в европейската Мека на киното – френския град Кан.
Хората тук са душевно богати – още от 1907 г., когато посрещат първите заселници толстоисти, когато им дават храна и подслон, та чак до днес, когато посрещат с отворени обятия туристи, художници, изследователи и почитатели на великия Толстой. Усеща се духът на добротата и амбицията, че всичко, което са постигнали за изминалите години, няма да потъне в прах и забрава.
